Ще мога да бъда ...
Ще мога да бъда ...
Аз открих, че с думи можеш да промениш човек.
Аз излъгах обезнадеждения, че живота ще е лек.
Аз приключих с времето, когато бях дете.
Аз изградих свят, но пропуснах да направя небе.
Аз се промених, за да стана нещо по-добро.
Аз се опитвам да спася всяко човешко същество.
Аз се отказах да играя пак същата игра.
Аз задрасках целия си живот досега
Аз обещах на Бог, че пак ще бъда мъж.
Аз реших да не се страхувам от вятър или дъжд.
Аз приютих в себе си малка светла тишина.
Аз открих чрез светлината утринна дъга.
Аз се радвах на всичко, което се радва с мен.
Аз се оставих пак да бъда преобразен.
Аз летях в съня си и говорех на глас.
Аз завещавам стихът си на всички вас.
Аз изгорях след пътешествието си в ада.
Аз приех доброволно и кръст, и клада.
Аз загубих всичко само за миг един.
Аз си мислех, че мога да бъда несломим.
Аз жертвах всичко за чуждата свобода.
Аз обърнах бузата си на другата страна.
Аз приех тайно да бъда мъченик.
Аз заглушавах вътре в мене всеки вик.
И ето аз излизам пак на свобода,
И в мен се разпилявам тихо нечия искра.
И някъде в мен покълва семето на любовта.
Пречистен след стереотипа си, обикновен,
Изгарящ на кладата на живота всеки ден,
Най-накрая ще мога да бъда... мен.
© Христо Андонов All rights reserved.
