Ще мога ли да си простя
Ще мога ли да си простя,
че те обичах?
Остави ми единствено горчивина
и сякаш ослепях, молитви сричах
и се боях от сянката си... в тъмнина.
Стоях и жално те проклинах,
скимтях ли, плачех ли - и аз не знам,
но образът ти, в спомена застинал,
ме лъжеше, че ти си там,
а не петно на жалко отражение.
Опитах ли се да го пипна - и замирах,
отново ме обземаше съмнение,
за стотен път заради теб умирах.
Ще мога ли да си простя, че те обичам
или ще трябва винаги да чакам,
да те сънувам и към теб ще тичам
и да се будя - да те търся в мрака?
© Илиана Симеонова All rights reserved.
Добре дошла!
