Ще моля Бог, дано е позволено...
Понякога бащите си отиват,
тъй както ти си тръгна от света.
Не казват нищо, просто мълчаливо
поемат своя път към вечността.
Все още не разбирам как се случи,
до вчера бяхме мънички деца...
аз знам, от теб на всичко се научих
и с радост те наричах свой баща.
А днес е тихо. Толкова е тихо!
Единствено камбаненият стон
напомня, че туптяло е сърцето,
градило с обич своя земен дом.
И вярвам, нито хора, нито време
ще могат твоя лик да заличат.
Ще моля Бог, дано е позволено,
понякога да идваш във съня.
© Руми All rights reserved.
