Sep 3, 2007, 9:47 AM

Ще намерите ли част от мен?

  Poetry
1K 0 5
Пулсира времето във мен,
 със свойте тъжни листопади,
със залеза на мъртвия ми ден.
 Раздадох всички карти и колоди,
 и с тях раздадох част от мен.
 Опитах да се търся в тъмнината,
 захвърлих всяка карта и компас,
 но не намерих нищо, чакайки зората,
 да пробуди утрото във слънчев час.
 Пропилях безцелно всяка мисъл
 и знойни пътища не извървях,
 и търсих но не намерих смисъл,
за искра се мислех, но и в огън не горях.
 Пулсира времето във мен,
 със свойте тъжни листопади,
 със залеза на мъртвия ми ден,
 раздадох всички карти и колоди.
 Ще намерите ли част от мен?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живка Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...