Ще напиша стиха си направо в небето
Разплети ми косите пак в тиха вечер.
Да погадаем с теб по звездите.
Ще напиша стиха си направо в небето,
че изгубих перото си в ден черен.
Разплети ми косите, измий ми очите
в звездопада на топлата вечер.
Слънцето вече залезе, месец ни свети,
с бриза пак съм притихнала на гърдите ти.
Сънното тихо море ще попитам
колко тайни е скрило с вълните си,
колко е дало, колко отнело
и как се живее през зимата сива.
А когато слънцето пак порозовее,
ще сплета с гайтани отново косите си.
Денем миналото не се предсказва,
през нощта ще те търся – при звездите.
06.09.2009 г.
Весела ЙОСИФОВА
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
