Jan 16, 2009, 2:14 PM

Ще облека оная бяла риза... 

  Poetry » Other
742 0 3
 

Ще облека оная бяла риза,

чиято ръчно плетена душа

без угризения  сама излиза

да се покаже гордо на света.

 

Не е последна мода, но едва ли

 съдбата  има за прийом

смяната  на дрехи-интервали...

Прет-а-порте... е идиом.

 

На мене малко  е широка,

висят ръкави и отзад.

Но на търпение дълбока е

 и нужна ми е за инат...

за сила, дързост и  търпимост,

за приеми, за срещи и кафе.

Душата ми - необходимост е.

 Не мога да се разделя на две...

 

Сега я нося  тази риза фина,

така предпазва ме... с бели цветове.

А чуждите... с напуканата  глина,

животът ги безмилостно пече...

© Ниела Вон All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??