Ще облека оная бяла риза...
Ще облека оная бяла риза,
чиято ръчно плетена душа
без угризения сама излиза
да се покаже гордо на света.
Не е последна мода, но едва ли
съдбата има за прийом
смяната на дрехи-интервали...
Прет-а-порте... е идиом.
На мене малко е широка,
висят ръкави и отзад.
Но на търпение дълбока е
и нужна ми е за инат...
за сила, дързост и търпимост,
за приеми, за срещи и кафе.
Душата ми - необходимост е.
Не мога да се разделя на две...
Сега я нося тази риза фина,
така предпазва ме... с бели цветове.
А чуждите... с напуканата глина,
животът ги безмилостно пече...
© Ниела Вон All rights reserved.
Поздрави от Шехерезад 
