Ще остана със теб, върху шепа разплакана есен
(по Дождичек Летний)
Ще остана със теб, върху шепа разплакана есен.
Със последния лъч ще те милна нежно по бузата.
По нощите, за теб, ще пиша моите песни
и за теб ще прасна в коляно бостанска карпуза...
Ще остана със теб като щурче, като светулка.
Ще се боря със вятъра лятото да ми върне.
В очите ти тъжни, с обич, ще стапям шушулките.
Ще надникна в душата ти. Мечтата да зърна...
Ще остана със теб... С всеки ред... Даже зад граница...
Нека в ранното утро слънце да си за мене!
Тази приказна есен със тебе - балсам е за раните
и кълна се пред Бога - няма да ми я вземат!!!
© Красимир Дяков All rights reserved.
