на  Andromaha (Белла ) 

       Ерос те гледа и смее се пак -

       колко си ти беззащитна,

       взема лъка и полита стрела,

       точно сърцето пронизва.

       За милост ще молиш на колене,

       че огън душата изгаря,

       а синеокият ще се смее над теб

       и Афродита ще му приглася.

       Афродита  не ми позволява

       покой и миг дори да отдъхна,  

       Ерос лети  и любовни  стрели

       по тракийски девойки изпраща.

       Ерос не праща напразно стрела,

       а в мрежите на Афродита,

       който попадне, това е беда -

       любовта с колесница полита.

       Омаяна още от младежките дни

       сърцето  от обич да страда,

       ще чакаш в градината с девойките ти

       любим да прегърнеш с наслада.

       И когато под листата на лозниците

       се отворят пъпките на розите,

       ще отрежеш до една къдриците

       и за любовта  си ще се молиш...

        2009-07-30