Ще прегърна нежно душата ти
с воал коприна от любов,
ще докосвам влажни устните ти
със страст и порив нов!
С надежда нека се събуждаме
в деня единствен наш
и с вяра нека да пробуждаме,
което е в сърцата, в нас!
Ти нежно ми подай ръка
и дните нека са красиви!
До теб усмихната аз искам да вървя,
дори пътеките ни да са мокри и трънливи!
© Ивелина Цветкова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
