Ще продължаваме да бъдем
Старееш ти, сребреят ми косите,
по бръчките годините броим,
довчерашният блясък във очите
във влага се превръща и горчи.
Каквото сме посяли днес го жънем:
и радости, и бликнали сълзи,
създаде ти два дъба здрави,
а аз родих две кичести брези.
Чрез тях ще продължаваме да бъдем
във вените им, в пулса им дори
и в този свят за нас така оскъден
Смъртта не ще ни нивга покоси.
- На младини посяхме любовта,
а днес в душите ни се разцъфтя.
по бръчките годините броим,
довчерашният блясък във очите
във влага се превръща и горчи.
Каквото сме посяли днес го жънем:
и радости, и бликнали сълзи,
създаде ти два дъба здрави,
а аз родих две кичести брези.
Чрез тях ще продължаваме да бъдем
във вените им, в пулса им дори
и в този свят за нас така оскъден
Смъртта не ще ни нивга покоси.
- На младини посяхме любовта,
а днес в душите ни се разцъфтя.
© Росица Петрова All rights reserved.
Поздрав! Хубав стих!
