Ще се върна, мамо
Щ е се върна, мамо
Тръгнах, мамо, по света.
Не мисли, че съм сама.
С мен е черното море.
И добруджанските жита.
С мен е Стара планина,
пиринските върхове.
Тракийските поля, мамо,
и родопски гласове.
С мен е белият ни Дунав.
И български шевици.
Буйните хора, песни
и кръшните ни ръченици.
Не мисли ме, мамо!
Знай! Нося аз твоята любов.
Не забравям и на тати
погледа нежен и суров.
По света ще бродя аз.
Ще се върна, в мен сте, знай.
Вас и моята България
ще обичам аз докрай!
© Пепа Йорданова All rights reserved.
