Ще се върне Ангелът!

(по Игорь Белкин)

Когато стрелят пушките и танковете,
пълзят в полето, тракат със вериги,
тогаз отлита към небето Ангел
разплакан, тъжен, от душа обиден...

На тяло - слаб, възпитан не в казарма
и белокрил, а оцветен с война...
и няма в него ни лиризма, нито шарма,
не е опора на вдовишката сълза...

Не, не! Аз не зова обратно...
Той сам ще дойде, няма ли война.
Ще разоре пак нива благодатна...
С шиник ще хвърля скрити семена...

В полето разорано пак пшеница
ще разлюлее русите коси...
Небето ще зарони пак сълзици
и лястовица ще се къпе и цвърчи...

Смешно момче, запазило усмивка,
до хляба ми със мене ще приседне...
И ще ми бъде виното по-пивко...
По-благ ще бъде залъкът последен...