Ще смогна някак да го понеса
Съвсем не съм добрата половина, но с лудостта сме в творчески тандем,
но как един злобар не ме подмина? Съня им явно двечките крадем.
А имаме си собствени и пъстри. И сънища, и песни, и щурци,
но някой наобратно пак се кръсти, пред прага ни - магнит за наглеци.
От долната земя ли се понася, невнятен и за двечките ни вик,
безсмислените вопли ли това са на някой, що се има за велик?
Цъфтят над нас в небето перуники, уви не вярват всички в чудеса,
светът се пренасели от велики... Ще смогна някак да го понеса.
А лудостта не иска и не иска... Приела се е за поет признат,
надяна усмирителната ризка и хукна да си прави собствен свят.
Навярно щото тя ми е предтеча, от нея наследила съм ума,
не мога и не искам да ѝ преча. Ще я последвам после и сама...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
