Patrizzia (Надежда Ангелова)
2061 18144
5.08.2023 г., 12:36 ч.  

Ще смогна някак да го понеса 

  Поезия » Философска
242 7 12

Съвсем не съм добрата половина, но с лудостта сме в творчески тандем,
но как един злобар не ме подмина? Съня им явно двечките крадем.
А имаме си собствени и пъстри. И сънища, и песни, и щурци,
но някой наобратно пак се кръсти, пред прага ни - магнит за наглеци.

 

От долната земя ли се понася, невнятен и за двечките ни вик,
безсмислените вопли ли това са на някой, що се има за велик?
Цъфтят над нас в небето перуники, уви не вярват всички в чудеса,
светът се пренасели от велики... Ще смогна някак да го понеса.

 

А лудостта не иска и не иска... Приела се е за поет признат,
надяна усмирителната ризка и хукна да си прави собствен свят.
Навярно щото тя ми е предтеча, от нея наследила съм ума,
не мога и не искам да ѝ преча. Ще я последвам после и сама...

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??