Ще стана самодива
Имам и такива вечери,
когато се поглеждам в огледалото,
а то кърви от мътни спомени
и древни думи неизречени.
Как искам да потъна в залеза
и да остана гола до разсъмване,
с душа открита за обричане
и зеници черни за омайване.
През десет века и земи ще мина,
без път и памет за завръщане.
Ще оплета с коприва ризата,
с която ще се гмурна в древното.
С горчива като корен от метличина
вода ще се окъпя на разсъмване
и тъй пречистена от слънцето
да се събудя плачеща от щастие.
© Росилина Хесапчиева All rights reserved.
