Ще съм щастлива, дори ако трябва да е наужким
Истината казваш, че боляла.
Тогава предпочитам лъжи
да ми говориш, вместо истини.
Нищо, че съм я надживяла
и съм сигурна, че ще ни боли.
Кисело и сладко е в сърцето,
съвкупност от болка и тъга.
Нарисувай името ми на небето
и докосни ме с ръка.
Помечтай си още ако трябва
и в мене по-силно се влюби.
Запомни ме и не ме разлюбвай ти.
Любовта от разстояние губеща е винаги,
а ние с теб сме близо и далече.
Все се превъзмогва и забравя някак си
дори да горят спомени в сърцата ни.
Двамата как ще я заровим нашата,
така че да не ни боли изобщо.
Трудно ще постигнем желаното,
но не губи все пак надеждата.
От щастието с големи глътки пием
усещаш ли, че пиян си вече?
Не знам за теб, но вътре в мене,
скрито зад последната врата в сърцето ми,
се крие страха именно от злото.
Вътре там на топло е стаено,
ужаса за мръсното зло устремено.
И сега сълзи се ронят от очите ми,
но тогава ще е истински ранимо.
Не мога да го мисля
и дори и мислите ми не достигат.
Просто ще го оставя на времето.
А аз ще съм щастлива,
дори ако трябва да е наужким.
© Пламена Добрева All rights reserved.
