PLAMEN4ETYy (Пламена Добрева )
176 4313
Oct 26, 2007, 1:47 PM

Ще съм щастлива, дори ако трябва да е наужким 

  Poetry
547 0 5

Истината казваш, че боляла.

Тогава предпочитам лъжи

да ми говориш, вместо истини.

Нищо, че съм я надживяла

и съм сигурна, че ще ни боли.

Кисело и сладко е в сърцето,

съвкупност от болка и тъга.

Нарисувай името ми на небето

и докосни ме с ръка.

Помечтай си още ако трябва

и в мене по-силно се влюби.

Запомни ме и не ме разлюбвай ти.

Любовта от разстояние губеща е винаги,

а ние с теб сме близо и далече.

Все се превъзмогва и забравя някак си

дори да горят спомени в сърцата ни.

Двамата как ще я заровим нашата,

така че да не ни боли изобщо.

Трудно ще постигнем желаното,

но не губи все пак надеждата.

От щастието с големи глътки пием

усещаш ли, че пиян си вече?

Не знам за теб, но вътре в мене,

скрито зад последната врата в сърцето ми,

се крие страха именно от злото.

Вътре там на топло е стаено,

ужаса за мръсното зло устремено.

И сега сълзи се ронят от очите ми,

но тогава ще е истински ранимо.

Не мога да го мисля

и дори и мислите ми не достигат.

Просто ще го оставя на времето.

А аз ще съм щастлива,

дори ако трябва да е наужким.

 

 

© Пламена Добрева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??