Mar 13, 2018, 8:47 AM

Ще те чакам, Слънце!

  Poetry
572 2 2

 

Аз зная, че Ти никога не спиш -
великото не се нуждае от почивка!
И сигурен съм, че над мене бдиш,
но в пътя си не правиш никога отбивка.

 

Сега, на този връх Те моля, Слънце - СПРИ!
Ако прекрачиш хоризонта, ще изчезнеш!
Тъмнеят в сенки мрачните гори...
Отсреща на вратата е нощта,
напираща при нас сега да влезне.

 

Скалата е студена, вятър хладен...
Добре, че огънят в сърцето ми гори!
За светлина оставам още гладен...
Затуй те моля, слънце, утре пак дойди!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Милев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Ви за прекрасната подкрепа!
    И наистина Петре, за финсла с "ела" не се получава римата.
    За това, пък "дойди" се римува добре с ... "мързи". 😊
    (Това обяснява защо стихотворението е такова кратичко.)
    😃😃
  • Ех, колко хубав финал: "дойди"!
    Поздрави!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...