Dec 29, 2019, 9:44 PM

Ще те изстрадам някак!

  Poetry
687 0 3

 

Това от мен ще чуваш. Тишина.

Започвам да мълча ужасно дълго. 

О, вярвай мога! От инат.

И болка някак да ти върна.

А после сам ще се заключа.

От тази обич ще си построя килия. 

Да помня как не ми се случи 

и после с яд да я разбия. 

А исках в мен да няма жлъч. 

Да се смиря над топлата ти нежност. 

Да избелее мракът отведнъж, 

където гният ми надеждите... 

Уви. Не става като в приказка. 

Ще те изстрадам искаш ли - не искаш. 

И ти не си ми сякаш истинска, 

защото с думи само ме обичаш. 

Помни от мен, че преживял съм! - 

Замлъкне ли една любов от мъка, 

ще те изплаче само със една сълза, 

тъй както аз сега ще те отлъча... 

 

Danny Diester 

(Стихопат.) 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....