Jan 22, 2020, 11:28 AM

Ще те науча да виждаш вятъра

Poetry » Philosophical

934 0 2

Ще те науча да виждаш вятъра,
да го усещаш с върха на пръстите.
Да го подозираш в скърцането на пясъка
и да улавяш ехото му в шепите си.

Ще ти помогна да минаваш граници,
да чуваш музиката на цялата вселена.
Да можеш да привързваш сама раните си
и да ставаш бързо, когато си повалена.

Ще те накарам да танцуваш с вятъра,
да се сгушваш прегръдките му олекотена.
Да се понасяш с него във вихъра,
стиснала със зъби тайната му обновена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0