Ще те опивам до безумност... със обичане!
Ще те опивам до безумност... със обичане!
Във огнената плът... разбил страстта.
Пълзящ по кожата ти... парещ дъх,
с въздишки разранена тишина.
Копринени коси над мене спускат се,
опиват наркотично с мекота,
просмуквам се във теб... стихиен порив,
взривяващ дивно-шеметно нощта.
Безпаметно замирам... в необятното,
във капчиците страст, гравирайки... следи,
изпивах те и ожаднявах... за обичане,
очите ти зареждах със искри.
Безумно любеше ме... и блажено стенеше,
разливаше до капка нежността,
със свойта дива лудост ме пленяваше,
с прегръдка ми даряваше съня.
...
Ще те опивам до безумност... със обичане!
И на света ще искам да го изкрещя.
Без теб в живота ми е болка всяко тичане,
с поредна грешница... с поредна самота.
© Христо Костов All rights reserved.
