Ще те спася
Някъде там, сред безброй лъжи, е твоето аз,
опитвайки се да избяга от реалността.
Изгубил контрол, не знаеш кой си, заблуден,
очаквайки нереалността да те спаси.
Търсейки спасението в думи, запечатани някъде
там, заучени фрази, грешно тълкувани... капан
от собствени изплетени мрежи.
Търсиш мира под камък, паднал от небе,
сипещо киселинен дъжд.
Виждаш ден, а всъщност е нощ.
Вярваш в това! А кой ще повярва на теб сега? ...