Под късни слънчеви лъчи
и вятър, смугло развълнуван,
ще си говорим само със очи,
ръцете ни сами ще се целунат.
Ще повървим, от близост мълчаливи,
заслушани в дърветата край нас,
и на щурците, подранили,
в безвремието на синия им глас.
Ще споделим небето тихомълком,
а залезът за нас ще заговори.
Ще бъде неотложна тази есен,
защото ще те срещна през октомври.
© Геновева Христова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
