Ще те стигна
Щ Е Т Е С Т И Г Н А
Някой ако ми затвори,
пак ще вляза в тези двори,
гдето слънцето посрещах
с румено лице, щастлива,
преди здрачът да го скрива.
Хоризонта ще прегазя,
без дори да се запазя,
детството си да догоня.
Да се яхна пак на коня,
да препусна полудяла,
нито спала, нито яла.
Да се хванем с него здраво –
в туй сърцето има право –
да отвори пак вратата,
гдето радостта подскача.
Да остана с него само
сигурна до вярно рамо.
Миналото да разтворя.
С мама да си поговоря.
Кучето да ме посрещне,
та дори и да сме смешни –
да ме близне по лицето,
в мен да трепне пак детето.
Ще те стигна, мое детство.
Ще намеря здраво средство
в мен, в сърцето, да те нося,
че от никой да не прося
милостите ти безкрайни.
Ще ги пазя като тайни.
© Стойна Димова All rights reserved.
