Ще те уча на обич
Дай ръка. Ще те уча на обич.
Не е трудно щом имаш сърце.
Поуплашен си, трудно прохождаш.
Любовта е безкрайно море.
Погладувай със мен - то се свиква,
да очакваш трохички живот.
Ще поскиташ сама и без близки,
всеки миг ще те дебне смъртта.
Хайде скрий се, човеците идват.
Ще те ритнат, ще плачеш сама.
А сърцето изпълнено с обич
ще те топли в студа през нощта.
Нямам глас да извикам от болка.
Само лапичка, пух, добрина...
С нея твойто лице ще постопля,
ти ме ритай...додето умра.
Дай ръка, ще те уча на обич.
И когато пред мен е небе,
онзи Господ даряващ ни обич,
ще ме вземе за свое дете.
© Владимир Йосифов All rights reserved.
