Ще възкръсна
Сега се стичат думи
като дъжд в небето.
Сега сълзите нося
в чувал сред полето.
Боса кръста ще си нося,
ала няма обич да прося.
Закъснях, може би,
за последната ни среща с тебе,
но ще остана, може би,
като сянка в стената за тебе.
Ще ме разкъсват, може би,
посоките на огъня,
но ще възкръснат
ръцете ми отново.
Обичта си с шепи ще раздавам.
Чуждата мъка с шепи ще събирам.
Две ризи имам само.
Едната ще дам и на Бог.
Две длани имам само.
С едната ще раздавам,
с другата ще събирам.
Ще възкръсна.
Там, до някой камък,
ще чакам любовта.
В прозореца ми
пак ще има светлина.
И пак по пръстите ми
ще лепнат светулките
в нощта.
© Ирена Чинтова Спасова All rights reserved.
