Ще я платя цената
Кога ли ще намери брод душата,
кога ли до убежище ще стигне?
Една любов, гореща, нейде чака,
готова в мощна буря да изригне.
А колко знаци още ще ми трябват,
нима съм сляп, изкормен и безчувствен?
Избрах като страхливец самотата –
наивник, неразбиращ от изкуство.
Не ми ли стигна взора в небесата,
морето очертало хоризонта?
И нощите пропити с тишината,
и дните натоварени с виновност?
Не, … търся извинения за всичко
и искам да си вярвам в правотата.
Но, всъщност съм изгубено мънисто,
внушило си, че цяло е в позлата.
Сега съм още тука – на земята
и още дишам въздуха кристален.
Отпивам от мечтите, а цената
ще я платя … във своя час прощален!
© Данаил Таков All rights reserved.
