Щe замълчи
Когато мракът нощен те обгърне
и потече животът ти назад,
повикай светъл спомен -
да те върне
в годините, когато бил си млад.
Повикай моя образ, да застана
до теб - като разцъфнало дръвче.
Усмихната,
ръката ти да хвана
и пак да сме момиче и момче.
Да оживеят трепетите нежни,
прегръдките - под плаща на нощта.
И радостите тихи,
безметежни,
с които бе богата младостта...
И ще усетиш как сънят те гали
и бавно ляга в твоите очи.
Ще се притворят клепки
натежали
и самотата в теб ще замълчи.
© Славка Любенова All rights reserved.
