Щом цирка отпътува, ще сме старите
Пак тук сме. Ето, пуканките, колата,
не се стеснявайте, студена е и вкусна.
Рефлектор, сцена... А коя е голата?
Ах, истина била! И кой профан я пусна?
Самотна дума хлипа, зад кулисите,
не я тешете, нека само бъде тиха.
А, съвестта ли? Нея ще залисате,
изрецитирайки ѝ с чувство два-три стиха.
Антракт е, бързо дърпайте цигарите
и сядайте, че има ложи незаети.
Щом цирка отпътува, ще сме старите –
лиричните, добри.. И хора, и поети.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
