Щом думите ми сетни спрат
с нежен плам ще те целуна,
а телата ни щом се допрат
знам ще трепне крехка струна.
Роклята си лунно-бяла
аз в краката си ще спусна,
после ще застана цяла,
Ева - гола и изкусна.
И ще дръзна впила устни,
ах, в тръпните ти рамене,
на милувки сладострастни
мъж някой би ли казал "Не!".
И дори да ме отблъснеш,
и в огнен свян да изгоря,
мъката, че ще си тръгнеш
аз пак в любов ще претворя...
© Светла Асенова All rights reserved.
Хубаво ми е, че те виждам...