Щом мога
Писна ми от празната идилия,
от неслучващото се и краски,
от алчности и лютата ракия,
прелях от залпове и маски.
Драйфам от сърца- павета,
от книжни плъхове и шапки
от лигите на охлюви продажни
и думите несвързани и жалки.
Не пея в хора на избрани,
мен Господ е избрал да дишам
щом мога да лекувам рани
щом обичам,...и даже пиша.
Не съм сглобена за провал
тъй както някои мечтаят
непознали звездния портал
на зло заринати в безкрая.
Искам си го Рая! На човеците
с онази справедливост бяла
не някога, а тук!... От смелите
завещали ми земята цяла.
© Ивита All rights reserved.
