Dec 16, 2010, 1:48 PM

Щом си отиде любовта...

  Poetry » Love
1.1K 0 0

Щом любовта си отиде...

И нямаш сили да я спреш...

Иди до старата камина

спомените в куб да събереш.

 


Когато любовта си тръгне,

недей да тичаш подир нея.

Истина е, че тя ще се обърне,

но така и със миналото ще се слее...

 

 

Когато любовта затръшне ти вратата,

недей да вярваш, че ще дойде пак.

Тя броди някъде и търси си отплата,

че не я прегръщаше, когато беше мрак...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....