Щом свия и последния си пръст
Потѝ се чашата от много лед.
Мохитото сега ми е приятел,
на ментата с най-сладкия съвет,
целувка по небето ти изпратих?
Въпросите са винаги за теб,
а отговори търсят общо кратно.
На сцената съм. Ти – на първи ред.
Играем си на точен знаменател.
Ще стигнат ли малините за сок,
или са кратки като лятна хапка?
Задържаме най-първото листо
да не пристане на добрия вятър.
Щом свия и последния си пръст,
започвай да броиш, но наобратно!
Знай, нищо не е на живот и смърт,
защото да си жив е по-приятно.
... Райне, тази Луна и стих...така си дойде и отговора... изпращам ти го с поздрав от моята емоция!
