Щрих от въглен
Неспокоен е сънят ти – виждам.
Кошмари ли те мъчат или нещо те боли?!
Дойдох в потайна доба да те нарисувам,
не да те обичам,
но ъгълчетата на устните ти ми заповядват:
Спри!
И аз – със въглена в ръка – застивам,
като невесел и замръзнал водопад…
Неумолимо бърза мракът и след малко чучулигите –
ще събудят изгрева
и маранята му с криле ще изтъкат…
Със първите лъчи ще трябва да си тръгна,
че оставих без стопанин моя тъй далечен бряг…
Всяка сутрин – до чашата с кафе –
следа от въглен
ще ти подсказва, че ще дойда пак…
© Красимир Чернев All rights reserved.
