Щрихи
Сънуваш пак, унесен в тиха дрямка,
почти като разнежен котарак, така
в хамака, под черешовата сянка
кълбо с илюзии стискаш във ръка.
На времето в средата на сърцето
е вплела бурен сладостна тъга.
Под острите бодли на битието
снага разтяга бледата Луна.
Дали си бил богат, дали си властвал
в мечтите ù по-силен и от цар?
На китката ù гривна старо злато
копнежите си връзваш вместо дар.
Или по-беден и от просяк даже
мечтаеш пред оградата на Бог.
Да беше кралски шут, или пък паж...
Да беше римлянин във бяла роба...
Да можеше във Вавилонските градини
да засадиш лехица зрял лимец...
Да можеше да пееш с мандолина
серенади под балкона ù нощес...
Рисуваш щрихи с тебешир в сумрака
изящен лик сред многото лица.
Досущ като картина в тънка рамка
на някой млад и влюбен Пикасо...
© Петина Цветанова All rights reserved.
