Aug 27, 2016, 7:22 PM

Щрихи 

  Poetry » Love
995 0 3
Сънуваш пак, унесен в тиха дрямка,
почти като разнежен котарак, така
в хамака, под черешовата сянка
кълбо с илюзии стискаш във ръка.
На времето в средата на сърцето
е вплела бурен сладостна тъга.
Под острите бодли на битието
снага разтяга бледата Луна.
Дали си бил богат, дали си властвал
в мечтите ù по-силен и от цар?
На китката ù гривна старо злато
копнежите си връзваш вместо дар. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петина Цветанова All rights reserved.

Random works
: ??:??