Шуми шумът, безкрайно тихо
мълчанието,
във мрака детски глас зове,
безименно,
полубезсмъртен ставам всеки ден,
безкрайно дълго,
празнота запълвам,
временно,
криволича по пътеката,
трънлива,
с ръце обгръщам
живота си,
спасение търся,
завинаги...
Да те намеря искам, но и да не те загубя...
© Ян Тра All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
