Врабчетата изцъклиха очи,
когато ме видяха на терасата -
излегната, с разпуснати коси,
с триъгълник: "Внимание! Опасна съм!"
И слънцето, и вятърът във миг
ме галеха, любовно запечатани.
С дъх нежност ме изпиваха, с език
събуждаха лавина от недрата ми.
Небето мастурбираше без срам,
изпразвайки на облаци страстта си.
Но малката подробност беше там,
че вместо да си с мен, ти бе с... жена си.
© Гергана Иванова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
