Врабчетата изцъклиха очи,
когато ме видяха на терасата -
излегната, с разпуснати коси,
с триъгълник: "Внимание! Опасна съм!"
И слънцето, и вятърът във миг
ме галеха, любовно запечатани.
С дъх нежност ме изпиваха, с език
събуждаха лавина от недрата ми.
Небето мастурбираше без срам,
изпразвайки на облаци страстта си.
Но малката подробност беше там,
че вместо да си с мен, ти бе с... жена си.
© Гергана Иванова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
