Някой разчертава България
като шахматна дъска.
Някой разделя моята Родина
с черно-бели петна.
Този някой играе с моята фигура:
рита ме с коня,
офицерски кадрил разиграва,
стреля тихомълком с топовни гърла –
скрит зад рокади.
Аз съм сам.
И съм черната пешка
на бяло поле!
И нямам право на глуха защита...
Зад мен е България!
© Стойчо Станев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
