Сега ще кажа, че съм силна,
ще повярвам в думите
и ще опитам с раменете си да вдигна
свършека на любовта.
Когато тежестта започне да ме смазва,
слънцето на хълма ще е спряло,
а луната ще е прекалено бледа,
за да се покаже.
И може би ще падна,
ако видя мравката,
която влачи своето пшеничено зърно,
случайно смачкана пред входа на мравуняка.
И може би когато падам,
някой ще поеме от товара ми
за утешение на съвестта...
В момента на една промяна,
с която е настъпила нощта,
е нужна сила,
колкото пшеничено зърно,
за да накажеш слабостта си...
© Руска Рулетка All rights reserved.