Sep 14, 2012, 12:07 PM

Сила за слабостта

  Poetry » Love
1.3K 0 4

Сега ще кажа, че съм силна,

ще повярвам в думите

и ще опитам с раменете си да вдигна

свършека на любовта.

Когато тежестта започне да ме смазва,

слънцето на хълма ще е спряло,

а луната ще е прекалено бледа,

за да се покаже.

И може би ще падна,

ако видя мравката,

която влачи своето пшеничено зърно,

случайно смачкана пред входа на мравуняка.

И може би когато падам,

някой ще поеме от товара ми

за утешение на съвестта...

 

В момента на една промяна,

с която е настъпила нощта,

е нужна сила,

колкото пшеничено зърно,

за да накажеш слабостта си...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руска Рулетка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...