Силен и сам
Безбройни мигове
от безотрадния живот
отплуваха във вечността
и в нараненото ни време
изпразнен се усещам -
като без душа,
която като птица наранена
не лети под звездното небе.
Отново по пристанищата тихи
ме застигат пустите самотни кейове,
въпросите, ръждясали
без отговор.
Потоците на буйните ми помисли
удавят в океана от безсмислие
решенията на съдбата,
обърнала на щастието гръб.
Късмет ли търся или слава,
пари или пък власт?
Ненужни са ми те,
не могат да запълнят
пробойните на ничия душа
и път се лутам да намеря
към вечно живата вода,
безсмъртие да срещна
или пък да умра.
Ще вляза тихо в стаята самотна,
в картините и снимките,
качени на стената,
ще търся минала любов.
Шумът от улицата ще ме стресне
и ще се изправя
пред пореден кръстопът.
И пак отново ще се питам
кой е моят път.
Но ще стигна ръба на света,
за да остана пак силен и сам.
© Димитър Станчев All rights reserved.
