6.01.2008 г., 8:13 ч.

Силен и сам 

  Поезия » Бели стихове
878 0 19

Безбройни мигове

от безотрадния живот

отплуваха във вечността

и в нараненото ни време

изпразнен се усещам -

като без душа,

която като птица наранена

не лети под звездното небе.

Отново по пристанищата тихи

ме застигат пустите самотни кейове,

въпросите, ръждясали

без отговор.

Потоците на буйните ми помисли

удавят в океана от безсмислие

решенията на съдбата,

обърнала на щастието гръб.

Късмет ли търся или слава,

пари или пък власт?

Ненужни са ми те,

не могат да запълнят

пробойните на ничия душа

и път се лутам да намеря

към вечно живата вода,

безсмъртие да срещна

или пък да умра.

Ще вляза тихо в стаята самотна,

в картините и снимките,

качени на стената,

ще търся минала любов.

Шумът от улицата ще ме стресне

и ще се изправя

пред пореден кръстопът.

И пак отново ще се питам

кой е моят път.

Но ще стигна ръба на света,

за да остана пак силен и сам.

© Димитър Станчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • СИЛЕН СИ !!!
    ПОЗДРАВ !
  • !!!
    Силен ДА, но не и сам!
    Поздравче от мен, Мите!
  • ...Потоците на буйните ми помисли

    удавят в океана от безсмислие...

    Винаги..."железен" - Поздравления приятелю!
  • силен стих.намери път и не оставай сам!
  • "Отново по пристанищата тихи

    ме застигат пустите самотни кейове,

    въпросите, ръждясали

    без отговор."
    Без думи съм,прекрасен стих!

  • Браво!
  • Много хубаво! Самотата, ако не ни убива, ни прави по- силни.
  • Ще вляза тихо в стаята самотна,

    в картините и снимките,

    качени на стената,

    ще търся минала любов.
    ...Дали във стаята самотна
    ще намериш своята загубена любов?
    Излез на кръстопътя,
    огледай се, досами завоя...от към то ръба.
    Навярно там те чака...твоята изгубена любов!
  • Някой е казал "човек се ражда и умира сам"...Може би е така?
    Браво, силен стих, отново!!!
  • За мен ли си писал...?...!....
    Страшно силен стих
  • Много хубаво стихотворение.Но може би бъдещето ще е по-добро? Кой знае?Не успявам да прочета всички хубави стихове.И съжалявам ,че понякога пропускам твоите.
    Поздрави , поете!!

  • От това,което съм прочела от теб до момента,разбирам,че вървиш по правилния път,пък бил той и трънлив,и самотен!Пожелавам ти да продължаваш по него!Прекрасен наистина стих!
  • "Потоците на буйните ми помисли

    удавят в океана от безсмислие

    решенията на съдбата,

    обърнала на щастието гръб."

    С възхищение!!!

  • Здравей!
  • Живата вода...този елексир на живота
    е по капка във всяка човешка душа...
    Пътят ще те отведе...щом търсиш ще намериш!
    Прекрасна, замисляща поезия!
    с много обич , поете.
  • Търсейки пътя за себе си,намираме пътя към себе си!
    Браво Митко!
    Прекрасна творба!
  • Много е силен лирическият герой, сигурно
    ще се справи с предизвикателствата на Живота!!!
    Желая, да бъде!!!
  • Който търси, все се пита за пътя.
    Този въпрос дава сила и стремеж, да тръгнеш отново.
    Браво!
  • Да!!!!Ти си!!! Познавам този стил!!!Великолепна творба!!!Последните два реда са уникални, ще ги запомня!!!Браво, Митко!!!Каквото и да кажа, няма да мога да изразя усещането си!!!
Предложения
: ??:??