Силует в листопада
СИЛУЕТ В ЛИСТОПАДА
Есента е стара къща –
с мирис на червен тамян.
Нечий призрак там се връща –
от униние пиян,
с показалец по стъклото
и в прахта по рафта стар
драсва силует сиротен –
на човек без аватар.
А в албума с вехти снимки
рони по въздишка-две.
Лута се самин и линка
в непознати светове,
запечатали в детайли –
в цвят на пръхкава ръжда,
дирите на друг – потайни,
в любовта или в дъжда.
И когато умори се,
и подвие колена,
рано, с първата мотриса,
чезне с бледа светлина.
Сянката му боязлива
преминава покрай мен,
топлият му дъх изтрива
болките, узрели в мен.
© Валентина Йотова All rights reserved.
