С контура на виолончело
светлее тялото ти бяло
и аз на него свиря смело
симфония за голо тяло.
По струните на сетивата
танцуват плахите ми пръсти,
а зад прозореца луната
свенливо гледа и се кръсти.
Полегнала е върху борда
на лека облачна фрегата
и слуша звездните акорди
от случващото се в кревата.
Симфония от голи страсти
творят телата ни сдвоени
в концерт от две съзвучни части
за камерна креватна сцена.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
