Всяка вечер ти оправям леглото,
Всяка вечер те завивам с дебелото одеяло,
За да не настинеш,
Всяка вечер ти разказвам приказка
И гледаме заедно луната
Преди заспиване.
Всяка сутрин ти правя закуска.
Всяка сутрин ти варя липов чай,
За да не настинеш,
Всяка сутрин те изпращам на училище,
С най-дебелото зимно палто,
Сине мой,
Само да те имаше!
© Ваня Накова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
