Синдромът на оградата
Светът му, който ми е забранен,
не ме привлича вече с нищо,
дори да е с решетки ограден,
от тънки паяжинни нишки.
Не любопитствам там, като дете
с чело в сладкарската витрина.
Научих се на двеста и на две
и предпочитам да подмина.
Не ми е интересен. Вече - не.
От бариери и забрани,
от стягане на зъби и чене -
не стъпвам в него и с покана!
За свободата си - боец без страх,
той би се в толкова обсади.
Но с мен защо? - Беззъбо пале бях
пред непрестъпната ограда.
Въртях опашка, тиках топъл нос
в глада си за човешка дума,
но границата, винаги с откос,
бе подчертавана срещу ми.
Светът му, който ми е забранен,
човещината му е глътнал
и безразлично вече е за мен
дали, все още, жив е вътре.
21.06.2011
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
