Синият магнит
Ти си магнит и отново събираш
летните ноти в ухо на рапан.
Там, на брега, днес пред халбите с бира,
в обич се врича един мохикан.
Взираш се тайно, почти си заспало,
но зафучиш ли, откъртваш вълнà.
Помня те – яростно и закипяло,
като ранена душа на жена.
В изблик на страх приближих, но не смеех
повече крачка да сторя напред.
Щом разлютиш се, помиташ и кея
и заприличваш на дявол проклет.
Силно си, мощно изригваш в закана –
филм на природата без сценарист.
После клавирна соната рапани
шепнат как свириш по ноти на Лист.
Знам, че жената, дошла отдалече,
няма сама да си тръгне оттук.
Тя самотата си тъжна съблече
и мохикан ще ѝ стане съпруг.
Твоят магнит във очите им свети,
сякаш са пили вълшебство, море.
Кой е очаквал, че в тези куплети
синята обич ще се побере!
© Мария Панайотова All rights reserved.
