Синьо упражнение за чаша, мисъл и хоризонт
Седя пред чаша синева
с две бучки спомени във нея,
които не смеят да звъннат...
За такова спокойствие никога,
повярвайте - никога
не съм си мечтал...
Предпочитам да има и слънце, и дъжд,
и понякога мълния
да откъсне ръкава на делника
и на шега да го хвърли в крайпътната кал.
А какво е това -
синьосиньосиньо -
като хоризонт на надеждите...
Без вик на гларус дори.
Къде ли е този крайбрежен гамен?
Навярно кръжи във несвяст
над фиорди от чувства неизречени.
Отритнат - без умисъл зла,
но все пак - унижен...
Не вярвах, че синьото
в непредвидена доза
води до втръсване.
Не знаех, че бучките лед
в почти оригиналния български джин
не звънят.
Стопяват се мълчаливо
като споделени мечти,
осланени от слънцето.
Остава само чадърчето шарено,
но как бих могъл за него да вържа
на мислите куция ат?
И пак ми е синьосиньосиньо -
до турско...
В душата ми - безветрие...
Гърбовете на бучките спомени
сега ми приличат на далечен,
невероятно красив архипелаг...
Ако
тишината се ражда от музика,
а чистотата е илюзорна,
то надеждите
точно сега -
в подобен нюанс на синьото -
ще се родят!
© Красимир Чернев All rights reserved.
