Aug 26, 2020, 4:17 PM

Синьото ми отива 

  Poetry » Phylosophy, Other
735 0 0

Синьото ми отива 💙

 

Имам синина в душата си по рождение, 

а пред очите очила със сапфирени стъкла 

Синьото е моят цвят, няма съмнение

Затъвам под тежка тюркоазена вълна

 

Аквамаринено небе ума ми премазва

Под прозрачната ми кожа синя кръв тече

Но не аристократично потекло показва

Все към лазурен омагьосан кръг ме влече

 

Гердан от лапис лазули гърлото прерязва

Сърцето полилавяло от задух препуска

С острие от ларимар ръцете си нарязвам

Медуза със сини пипала ток ми пуска

 

Пътя си рисувам, но само сини моливи имам

Цветя отглеждам, но все незабравки никнат

И с изкуството, и с градинарството спирам 

На дъното на своя океан лежа без да мигна

 

 

 

 

(Знаете, че синьото се води цветът на тъгата и депресията и дори на английски казват "to have the blues", имайки предвид, че са в лошо емоционално състояние. 

Също така за тези, които не знаят: аквамарин, ларимар, лапис лазули и естествено, сапфир и тюркоаз са сини кристали.) 

© Лора All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??