Сипи си бира, нека е студена
Сега не идвай в моето мълчание.
Вземи си бира, пуканки, цигари.
Далече в тишината ще остана,
танцувайки с неканени кошмари.
Не са ми тези танци за споделяне.
От сянката ми никнат теменуги.
Не идвай, че с око ще те разстрелят
и с тъмен аромат ще стреснат въздуха.
Сърцето ми, завъдило агресия,
тиктака с бързината на часовника,
а дишам бавно и не знам къде си.
Смъртта ли е на времето любовница?
Не свиквам с нищо. Просто нямам право.
Животът постоянно ни променя
и жестове и дъх отдалечава...
Сипи си бира, нека е студена.
