Nov 29, 2006, 11:50 PM

Сираче 

  Poetry
773 0 7
Празник е навън и всичко свети. Градът потънал в сън, след множество гурбети. Едно сираче само останало самичко, повтаря тихо "мамо" с надеждата едничка; че тя ще го намери, с любов ще утеши. Часовете то отмерва, самотата го души. Не може да изплаче болката душевна. От бедното сираче съдбата е отнела майка, дом, роднина - не знае от къде е. Но и тази люта зима страх не ще посее в детското сърце, привикнало да страда, с премръзнали ръце ще моли Бога за пощада!!!

© Мони All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • наистина е тъжно,но иначе ми харесва.С теб съм-Давай...
  • Мони, пише се "гурбети".
  • Благодаря на всички ви от сърце!Искам да посветя стихотворението на сирачетата по света и нека сме съпричасни,а не да ги подминаваме по улицата с укорителен поглед!

    Целувки!
  • Поздравления за силния стих.
  • не може да подейства по друг начин... свива сърцето.
  • И аз се просълзих...
  • Такива работи ме просълзяват
Random works
: ??:??