Сираче
Празник е навън
и всичко свети.
Градът потънал в сън,
след множество гурбети.
Едно сираче само
останало самичко,
повтаря тихо "мамо"
с надеждата едничка;
че тя ще го намери,
с любов ще утеши.
Часовете то отмерва,
самотата го души.
Не може да изплаче
болката душевна.
От бедното сираче
съдбата е отнела
майка, дом, роднина -
не знае от къде е.
Но и тази люта зима
страх не ще посее
в детското сърце,
привикнало да страда,
с премръзнали ръце
ще моли Бога за пощада!!!
© Мони All rights reserved.
