May 21, 2011, 10:54 AM

Сиромашко лято

  Poetry » Love
677 0 0

                                               СИРОМАШКО   ЛЯТО

 

О, ти за мен си мойто сиромашко лято!

Ти стопли моя ден във есента...

Със твойте чувства ти ме надари богато.

И стана моят смисъл на света!...

 

Ухаеш ти във моята кристална ваза...

Изпълваш късния ми ден с цветя...

Вълшебната си приказка ти ми разказа

за мойта младост, гдето отлетя!

 

И днеска синьото небе над мен сияе,

и багрите му приказни блестят.

Наверно  лебедовата си песен пея,

но пъпки на надеждата цъфтят!

 

Дали си ти измислена от мен - не зная.

Но си като красивата дъга!

О, позволи ми в песните си да те славя!

И да приема твоята ръка!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...