СИРОМАШКО   ЛЯТО

О, ти за мен си мойто сиромашко лято!

Ти стопли моя ден във есента...

Със твойте чувства ти ме надари богато.

И стана моят смисъл на света!...

Ухаеш ти във моята кристална ваза...

Изпълваш късния ми ден с цветя...

Вълшебната си приказка ти ми разказа

за мойта младост, гдето отлетя!

И днеска синьото небе над мен сияе,

и багрите му приказни блестят.

Наверно  лебедовата си песен пея,

но пъпки на надеждата цъфтят!

Дали си ти измислена от мен - не зная.

Но си като красивата дъга!

О, позволи ми в песните си да те славя!

И да приема твоята ръка!